Понеделнишки неволи
Сепна се зората,
забравила се бе
и на слънчо във главата,
комай мъгла да е.
Скокнаха лъчите,
подгониха нощта,
ех, че олелия стана,
още от зарана.
Кой, каквото хвана,
хукна си на смяна,
а петелът от стобора,
клюмаше към двора.
Дали да запее,
събуждайки света
или пак да си подреме,
сънувайки жита.
Брех, че светло стана,
пропуква се деня,
всичко се засуетява,
пак живна таз земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Усмихваш!