16 jul 2020, 19:20

Понеже си ми наистина... 

  Poesía » De amor, Filosófica
5.0 / 2
682 1 0
Аз не искам да съм в обувката, камъче,
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла,
под леглото, или зад завесата.
Номер две е по-скоро присъда,
вместо оргазъм на чужд адрес.
Аз не вярвам в порочни практики,
но светена вода не пия.
Животът неоспорим от факти е.
Ти пък сякаш, че си магия! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »