Аз не искам да съм в обувката, камъче,
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла,
под леглото, или зад завесата.
Номер две е по-скоро присъда,
вместо оргазъм на чужд адрес.
Аз не вярвам в порочни практики,
но светена вода не пия.
Животът неоспорим от факти е.
Ти пък сякаш, че си магия!
И понеже съдбата ни срещна,
(не, защото съм те измислил),
обожавам всичките мои грешки,
иначе нямаше да си ми наистина!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados