16.07.2020 г., 19:20

Понеже си ми наистина...

821 1 0

Аз не искам да съм в обувката, камъче, 
трън в пета, пръчка в спици на колелото, 
че пожар съм стихиен, не пламъче - 
ми личи, още от рождество. 
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, 
под леглото, или зад завесата. 
Номер две е по-скоро присъда, 
вместо оргазъм на чужд адрес. 
Аз не вярвам в порочни практики,

но светена вода не пия. 
Животът неоспорим от факти е. 
Ти пък сякаш, че си магия! 
И понеже съдбата ни срещна, 
(не, защото съм те измислил), 
обожавам всичките мои грешки, 
иначе нямаше да си ми наистина! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...