16 июл. 2020 г., 19:20

Понеже си ми наистина...

826 1 0

Аз не искам да съм в обувката, камъче, 
трън в пета, пръчка в спици на колелото, 
че пожар съм стихиен, не пламъче - 
ми личи, още от рождество. 
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, 
под леглото, или зад завесата. 
Номер две е по-скоро присъда, 
вместо оргазъм на чужд адрес. 
Аз не вярвам в порочни практики,

но светена вода не пия. 
Животът неоспорим от факти е. 
Ти пък сякаш, че си магия! 
И понеже съдбата ни срещна, 
(не, защото съм те измислил), 
обожавам всичките мои грешки, 
иначе нямаше да си ми наистина! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...