Jul 16, 2020, 7:20 PM

Понеже си ми наистина... 

  Poetry » Love, Phylosophy
625 1 0

Аз не искам да съм в обувката, камъче, 
трън в пета, пръчка в спици на колелото, 
че пожар съм стихиен, не пламъче - 
ми личи, още от рождество. 
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, 
под леглото, или зад завесата. 
Номер две е по-скоро присъда, 
вместо оргазъм на чужд адрес. 
Аз не вярвам в порочни практики,

но светена вода не пия. 
Животът неоспорим от факти е. 
Ти пък сякаш, че си магия! 
И понеже съдбата ни срещна, 
(не, защото съм те измислил), 
обожавам всичките мои грешки, 
иначе нямаше да си ми наистина! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 

 

 

 


 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??