ПОНЯКОГА
Понякога нещо умира...
завинаги сякаш боли....
Събуждаш се сутрин, не виждаш
във мрака, където си ти.
Поглеждаш цветята, те вехнат,
а слънцето рони сълзи.
В небето звездите ги няма
и дъждът непрестанно вали.
Понякога времето спира
за вечност и сякаш мълчи,
но всъщност за миг е и с УТРЕ
наново се раждаш и ТИ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
за разнообразие и обратното. Първо измисли римата и после подчини смисъла заради нея. Забавно е. Аз така правя от време на време.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
