ПОНЯКОГА
Понякога нещо умира...
завинаги сякаш боли....
Събуждаш се сутрин, не виждаш
във мрака, където си ти.
Поглеждаш цветята, те вехнат,
а слънцето рони сълзи.
В небето звездите ги няма
и дъждът непрестанно вали.
Понякога времето спира
за вечност и сякаш мълчи,
но всъщност за миг е и с УТРЕ
наново се раждаш и ТИ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados
за разнообразие и обратното. Първо измисли римата и после подчини смисъла заради нея. Забавно е. Аз така правя от време на време.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
