ПОНЯКОГА
Понякога нещо умира...
завинаги сякаш боли....
Събуждаш се сутрин, не виждаш
във мрака, където си ти.
Поглеждаш цветята, те вехнат,
а слънцето рони сълзи.
В небето звездите ги няма
и дъждът непрестанно вали.
Понякога времето спира
за вечност и сякаш мълчи,
но всъщност за миг е и с УТРЕ
наново се раждаш и ТИ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
за разнообразие и обратното. Първо измисли римата и после подчини смисъла заради нея. Забавно е. Аз така правя от време на време.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
