ПОНЯКОГА
Понякога нещо умира...
завинаги сякаш боли....
Събуждаш се сутрин, не виждаш
във мрака, където си ти.
Поглеждаш цветята, те вехнат,
а слънцето рони сълзи.
В небето звездите ги няма
и дъждът непрестанно вали.
Понякога времето спира
за вечност и сякаш мълчи,
но всъщност за миг е и с УТРЕ
наново се раждаш и ТИ.
© Росица Иванова Все права защищены