15 ene 2013, 9:41  

Понякога

  Poesía » Otra
832 0 14


понякога

емоциите се закрепят

по ръбчето на тишината

залепят се

(като светулките)

притихвайки

и правят прорези в душата

люлеят

в сънените ѝ очи

съмненията

на съгласните и несъгласните

и молят се

(дано!) да изтече

мътилката

от думичката щастие

понякога

е нужен (само!) звук

понякога (един!) акорд от обща песен

виновникът

за паузите е страхът

без страхове животът е по-лесен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много фин, тънък психологизъм, нежност и красота!!
    Поздрави, Светле!!
  • Благодаря Ви!
    Кадир, едно смигване и от мен
    Ачо, Благодаря ти!
    Ласче, горкият страх е част (понякога)от дните и (понякога) от нощите
    Светла,Благодаря!
    Рада, дано! Лина и най-вече Светлана ти Благодарят!
    Петя, много щастие в далечното.
    Филип, мастилени са всичките съмнения-съгласни или несъгласни, но те намират пътища неведоми и с повечко късмет узнават що е щастие. А музиката е редуване на звук и тишина. В мълчанието няма нищо страшно ако не продължава твърде дълго паузата в песента. Желая Ви успешен ден и Ви Благодаря за топлото присъствие
  • Ах тази игра на Мая Успеем ли да се измъкнем от мътилката на съмненията както на съгласните, така и на несъгласните, мътилката ще изтече, а с повече щастие може би ще долавяме по-добре звуците и акордите и ще се осмеляваме повече да живеем по-лесно Поздрави, Светлана
  • Много ми хареса!
  • Страховете са присъщи на чувствителните,а и живота е затова -да ги побеждаваме!Хареса ми нагласата ти Лина,или Светлана!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...