Jan 15, 2013, 9:41 AM  

Понякога

  Poetry » Other
829 0 14


понякога

емоциите се закрепят

по ръбчето на тишината

залепят се

(като светулките)

притихвайки

и правят прорези в душата

люлеят

в сънените ѝ очи

съмненията

на съгласните и несъгласните

и молят се

(дано!) да изтече

мътилката

от думичката щастие

понякога

е нужен (само!) звук

понякога (един!) акорд от обща песен

виновникът

за паузите е страхът

без страхове животът е по-лесен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много фин, тънък психологизъм, нежност и красота!!
    Поздрави, Светле!!
  • Благодаря Ви!
    Кадир, едно смигване и от мен
    Ачо, Благодаря ти!
    Ласче, горкият страх е част (понякога)от дните и (понякога) от нощите
    Светла,Благодаря!
    Рада, дано! Лина и най-вече Светлана ти Благодарят!
    Петя, много щастие в далечното.
    Филип, мастилени са всичките съмнения-съгласни или несъгласни, но те намират пътища неведоми и с повечко късмет узнават що е щастие. А музиката е редуване на звук и тишина. В мълчанието няма нищо страшно ако не продължава твърде дълго паузата в песента. Желая Ви успешен ден и Ви Благодаря за топлото присъствие
  • Ах тази игра на Мая Успеем ли да се измъкнем от мътилката на съмненията както на съгласните, така и на несъгласните, мътилката ще изтече, а с повече щастие може би ще долавяме по-добре звуците и акордите и ще се осмеляваме повече да живеем по-лесно Поздрави, Светлана
  • Много ми хареса!
  • Страховете са присъщи на чувствителните,а и живота е затова -да ги побеждаваме!Хареса ми нагласата ти Лина,или Светлана!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...