Понякога
понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките)
притихвайки
и правят прорези в душата
люлеят
в сънените ѝ очи
съмненията
на съгласните и несъгласните
и молят се
(дано!) да изтече
мътилката
от думичката щастие
понякога
е нужен (само!) звук
понякога (един!) акорд от обща песен
виновникът
за паузите е страхът
без страхове животът е по-лесен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Кадир, едно смигване и от мен