15 янв. 2013 г., 09:41  

Понякога

831 0 14


понякога

емоциите се закрепят

по ръбчето на тишината

залепят се

(като светулките)

притихвайки

и правят прорези в душата

люлеят

в сънените ѝ очи

съмненията

на съгласните и несъгласните

и молят се

(дано!) да изтече

мътилката

от думичката щастие

понякога

е нужен (само!) звук

понякога (един!) акорд от обща песен

виновникът

за паузите е страхът

без страхове животът е по-лесен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много фин, тънък психологизъм, нежност и красота!!
    Поздрави, Светле!!
  • Благодаря Ви!
    Кадир, едно смигване и от мен
    Ачо, Благодаря ти!
    Ласче, горкият страх е част (понякога)от дните и (понякога) от нощите
    Светла,Благодаря!
    Рада, дано! Лина и най-вече Светлана ти Благодарят!
    Петя, много щастие в далечното.
    Филип, мастилени са всичките съмнения-съгласни или несъгласни, но те намират пътища неведоми и с повечко късмет узнават що е щастие. А музиката е редуване на звук и тишина. В мълчанието няма нищо страшно ако не продължава твърде дълго паузата в песента. Желая Ви успешен ден и Ви Благодаря за топлото присъствие
  • Ах тази игра на Мая Успеем ли да се измъкнем от мътилката на съмненията както на съгласните, така и на несъгласните, мътилката ще изтече, а с повече щастие може би ще долавяме по-добре звуците и акордите и ще се осмеляваме повече да живеем по-лесно Поздрави, Светлана
  • Много ми хареса!
  • Страховете са присъщи на чувствителните,а и живота е затова -да ги побеждаваме!Хареса ми нагласата ти Лина,или Светлана!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...