15.01.2013 г., 9:41  

Понякога

826 0 14


понякога

емоциите се закрепят

по ръбчето на тишината

залепят се

(като светулките)

притихвайки

и правят прорези в душата

люлеят

в сънените ѝ очи

съмненията

на съгласните и несъгласните

и молят се

(дано!) да изтече

мътилката

от думичката щастие

понякога

е нужен (само!) звук

понякога (един!) акорд от обща песен

виновникът

за паузите е страхът

без страхове животът е по-лесен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много фин, тънък психологизъм, нежност и красота!!
    Поздрави, Светле!!
  • Благодаря Ви!
    Кадир, едно смигване и от мен
    Ачо, Благодаря ти!
    Ласче, горкият страх е част (понякога)от дните и (понякога) от нощите
    Светла,Благодаря!
    Рада, дано! Лина и най-вече Светлана ти Благодарят!
    Петя, много щастие в далечното.
    Филип, мастилени са всичките съмнения-съгласни или несъгласни, но те намират пътища неведоми и с повечко късмет узнават що е щастие. А музиката е редуване на звук и тишина. В мълчанието няма нищо страшно ако не продължава твърде дълго паузата в песента. Желая Ви успешен ден и Ви Благодаря за топлото присъствие
  • Ах тази игра на Мая Успеем ли да се измъкнем от мътилката на съмненията както на съгласните, така и на несъгласните, мътилката ще изтече, а с повече щастие може би ще долавяме по-добре звуците и акордите и ще се осмеляваме повече да живеем по-лесно Поздрави, Светлана
  • Много ми хареса!
  • Страховете са присъщи на чувствителните,а и живота е затова -да ги побеждаваме!Хареса ми нагласата ти Лина,или Светлана!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...