15.01.2013 г., 9:41  

Понякога

828 0 14


понякога

емоциите се закрепят

по ръбчето на тишината

залепят се

(като светулките)

притихвайки

и правят прорези в душата

люлеят

в сънените ѝ очи

съмненията

на съгласните и несъгласните

и молят се

(дано!) да изтече

мътилката

от думичката щастие

понякога

е нужен (само!) звук

понякога (един!) акорд от обща песен

виновникът

за паузите е страхът

без страхове животът е по-лесен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много фин, тънък психологизъм, нежност и красота!!
    Поздрави, Светле!!
  • Благодаря Ви!
    Кадир, едно смигване и от мен
    Ачо, Благодаря ти!
    Ласче, горкият страх е част (понякога)от дните и (понякога) от нощите
    Светла,Благодаря!
    Рада, дано! Лина и най-вече Светлана ти Благодарят!
    Петя, много щастие в далечното.
    Филип, мастилени са всичките съмнения-съгласни или несъгласни, но те намират пътища неведоми и с повечко късмет узнават що е щастие. А музиката е редуване на звук и тишина. В мълчанието няма нищо страшно ако не продължава твърде дълго паузата в песента. Желая Ви успешен ден и Ви Благодаря за топлото присъствие
  • Ах тази игра на Мая Успеем ли да се измъкнем от мътилката на съмненията както на съгласните, така и на несъгласните, мътилката ще изтече, а с повече щастие може би ще долавяме по-добре звуците и акордите и ще се осмеляваме повече да живеем по-лесно Поздрави, Светлана
  • Много ми хареса!
  • Страховете са присъщи на чувствителните,а и живота е затова -да ги побеждаваме!Хареса ми нагласата ти Лина,или Светлана!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...