Понякога
Понякога се чувствам тишина,
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея.
От сладостта понякога горчи.
Понякога, когато се засмея,
очите ми преливат със сълзи.
Понякога мен смелостта ме плаши.
По земята някога летя.
Понякога от обичта намразвам,
но никога не ще се променя.
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея.
От сладостта понякога горчи.
Понякога, когато се засмея,
очите ми преливат със сълзи.
Понякога мен смелостта ме плаши.
По земята някога летя.
Понякога от обичта намразвам,
но никога не ще се променя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
