Понякога
Понякога се чувствам тишина,
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея.
От сладостта понякога горчи.
Понякога, когато се засмея,
очите ми преливат със сълзи.
Понякога мен смелостта ме плаши.
По земята някога летя.
Понякога от обичта намразвам,
но никога не ще се променя.
дори и гръмогласно да говоря.
И в тъмнината има светлина.
Животните понякога са хора.
Понякога от острота тъпея.
От сладостта понякога горчи.
Понякога, когато се засмея,
очите ми преливат със сълзи.
Понякога мен смелостта ме плаши.
По земята някога летя.
Понякога от обичта намразвам,
но никога не ще се променя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
