feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
24 mar 2010, 8:32

Понякога

1.5K 0 48

 

Понякога една минута

на цяла вечност се равнява.

Все чакам нещо да се случи,

а то е някъде в безкрая...

 

Уж грее слънцето, а зъзна

от спомени, в сърцето скрити.

Трепти усмивката ми тъжна.

Разбрах ли всичко без да питам?...

 

Дъждът сълзите ми измива -

докрай пречиства ме отвътре.

Луната тихо ме приспива,

събужда ме лъчисто утро.

 

Запявам пак по пътя труден

и следвам пулса си сърдечен.

Понякога една минута

равнява се на цяла вечност...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Благодаря ви, приятели!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Хубаво стихо, по-хубаво от когато и да е било, Вилданче...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    И аз съм се замисляла като теб над тази дума. Преди години я вплетох
    в стихотворение - кратко, еднокуплетно.

    Понякога внезапният въпрос
    разсича въздуха като секира.
    Така свисти коса по сенокос.
    След нея детелините умират.

    Поздрави, мила!Удоволствие е за мен да чета поезията ти!
  • Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    "Понякога една минута

    равнява се на цяла вечност..."

    ....колко си права само- така е ! Прегръщам те,за да ме сгрееш с топлината си !
  • ananel (Нелиса)
    ananel (Нелиса)
    Пишеш с "измамна" лекота, Феичке!
    Винаги те чета с удоволствие.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0