Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна
от спомени, в сърцето скрити.
Трепти усмивката ми тъжна.
Разбрах ли всичко без да питам?...
Дъждът сълзите ми измива -
докрай пречиства ме отвътре.
Луната тихо ме приспива,
събужда ме лъчисто утро. ...