Mar 24, 2010, 8:32 AM

Понякога

1.5K 0 48

 

Понякога една минута

на цяла вечност се равнява.

Все чакам нещо да се случи,

а то е някъде в безкрая...

 

Уж грее слънцето, а зъзна

от спомени, в сърцето скрити.

Трепти усмивката ми тъжна.

Разбрах ли всичко без да питам?...

 

Дъждът сълзите ми измива -

докрай пречиства ме отвътре.

Луната тихо ме приспива,

събужда ме лъчисто утро.

 

Запявам пак по пътя труден

и следвам пулса си сърдечен.

Понякога една минута

равнява се на цяла вечност...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели!
  • Хубаво стихо, по-хубаво от когато и да е било, Вилданче...
  • И аз съм се замисляла като теб над тази дума. Преди години я вплетох
    в стихотворение - кратко, еднокуплетно.

    Понякога внезапният въпрос
    разсича въздуха като секира.
    Така свисти коса по сенокос.
    След нея детелините умират.

    Поздрави, мила!Удоволствие е за мен да чета поезията ти!
  • "Понякога една минута

    равнява се на цяла вечност..."

    ....колко си права само- така е ! Прегръщам те,за да ме сгрееш с топлината си !
  • Пишеш с "измамна" лекота, Феичке!
    Винаги те чета с удоволствие.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....