Понякога

Поезия » Философска

1.5K 0 48

Понякога една минута

на цяла вечност се равнява.

Все чакам нещо да се случи,

а то е някъде в безкрая...

Уж грее слънцето, а зъзна

от спомени, в сърцето скрити.

Трепти усмивката ми тъжна.

Разбрах ли всичко без да питам?...

Дъждът сълзите ми измива -

докрай пречиства ме отвътре.

Луната тихо ме приспива,

събужда ме лъчисто утро.

Запявам пак по пътя труден

и следвам пулса си сърдечен.

Понякога една минута

равнява се на цяла вечност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви, приятели!

2010-06-16T20:02:02+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Хубаво стихо, по-хубаво от когато и да е било, Вилданче...

2010-06-15T22:28:54+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

И аз съм се замисляла като теб над тази дума. Преди години я вплетох
в стихотворение - кратко, еднокуплетно.

Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.

Поздрави, мила!Удоволствие е за мен да чета поезията ти!

2010-06-15T22:13:15+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

"Понякога една минута

равнява се на цяла вечност..."

....колко си права само- така е ! Прегръщам те,за да ме сгрееш с топлината си !

2010-04-08T12:10:55+03:00
ananel (Нелиса)

Пишеш с "измамна" лекота, Феичке!
Винаги те чета с удоволствие.

2010-04-06T18:24:44+03:00