Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога си мисля, че светът
безсмислено жесток е с мен,
отнема всичко мое мило, свято,
и връща болката във мен.
Понякога си мисля - имам сила,
поискам ли, света ще преобърна.
Но ти отнемаш мойта воля,
объркана отново в теб се крия.
Понякога се моля да потъна
в очите ти - красиви, но студени.
В прегръдките ти сякаш спира
за миг да се върти светът.
Понякога те искам и проклинам,
и търся те, и бягам пак от теб.
Да те прогоня шепне моят разум,
сърцето ми те иска всеки ден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados
