Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога си мисля, че светът
безсмислено жесток е с мен,
отнема всичко мое мило, свято,
и връща болката във мен.
Понякога си мисля - имам сила,
поискам ли, света ще преобърна.
Но ти отнемаш мойта воля,
объркана отново в теб се крия.
Понякога се моля да потъна
в очите ти - красиви, но студени.
В прегръдките ти сякаш спира
за миг да се върти светът.
Понякога те искам и проклинам,
и търся те, и бягам пак от теб.
Да те прогоня шепне моят разум,
сърцето ми те иска всеки ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
