22 may 2016, 22:02

Понякога нощем си тук 

  Poesía » De amor
386 0 2

Знам...,
понякога нощем си тук.
Долавям как с бризов повей
косите ми милваш,
без звук.
Прегръщаш моя безпокой
и тихо ме приспиваш.
Тогава приказно сънувам
и  се реем в звездоброй,
обичаш ме и... не тъгувам. 


 

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??