May 22, 2016, 10:02 PM

Понякога нощем си тук 

  Poetry » Love
378 0 2

Знам...,
понякога нощем си тук.
Долавям как с бризов повей
косите ми милваш,
без звук.
Прегръщаш моя безпокой
и тихо ме приспиваш.
Тогава приказно сънувам
и  се реем в звездоброй,
обичаш ме и... не тъгувам. 


 

© Галина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??