Понякога обичам до умиране
Понякога обичам до умиране
/Свидна/
Понякога, само понякога,
оставям вратата отворена,
на топлия вятър, от някъде,
довеял във скута ми спомена.
Понякога, само понякога,
усещам дъха ти в косите си
и всяка лъжа е загаснала
и блясъка паля в очите си!
Понякога, само понякога,
обичам така до умиране,
до болка прегърнала спомена,
забравям отново за раните!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
