Понякога обичам до умиране
/Свидна/
Понякога, само понякога,
оставям вратата отворена,
на топлия вятър, от някъде,
довеял във скута ми спомена.
Понякога, само понякога,
усещам дъха ти в косите си
и всяка лъжа е загаснала
и блясъка паля в очите си!
Понякога, само понякога,
обичам така до умиране,
до болка прегърнала спомена,
забравям отново за раните!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
