Понякога обичам до умиране
Понякога обичам до умиране
/Свидна/
Понякога, само понякога,
оставям вратата отворена,
на топлия вятър, от някъде,
довеял във скута ми спомена.
Понякога, само понякога,
усещам дъха ти в косите си
и всяка лъжа е загаснала
и блясъка паля в очите си!
Понякога, само понякога,
обичам така до умиране,
до болка прегърнала спомена,
забравям отново за раните!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
