Понякога потъваш...
в море от мрак, без дъно.
Понякога летиш...
в небе, обсипано с
безброй звезди, но
не по тъмно.
Понякога оплиташ се...
в паяжини непреодолими.
Понякога свободен си...
както пеперудите
стигат до върховете, на
пръв поглед - непокорими.
Понякога се чувстваш
самотен и неразбран.
Понякога в лабиринт
от огледала не си сам.
А в тълпата - счупени
стъкла тук-там.
Понякога непоправимо
разбиват твоето сърце.
Понякога просто има
само небе, а в него
издига се балон, все
още носещ спомен
за чиста любов...
като на дете.
Понякога бягаш, но
пак до себе си стигаш.
Понякога истински
живееш и в нова
светлина се издигаш...
Духовността своя с
времето развиваш.
Понякога всичко се
забравя...
Времето някои спомени
заличава, но и нови дава...
Понякога душата...
само тя остава...
© Майчето Todos los derechos reservados