2 ene 2016, 9:45

Попитах се

  Poesía » Otra
428 0 0

Попитах се и днес когато станах,

Дали в душите нямаме любов и доброта?

Защо в нас затворено е всичко като в замък?

Кога, кога ще махнем тази слепота?

И таз година ли ще търсим все едно и също?

Добротата зъзнеща в каменни сърца.

Оттук, оттам говорим че не е присъщо,

летим, летим с орязани крилца.

Попитах се и днес когато станах,

дали и утре ще е пак така?

А знам светът, животът толкова е малък,

единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека.

В.Й. 01.01.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...