2.01.2016 г., 9:45

Попитах се

425 0 0

Попитах се и днес когато станах,

Дали в душите нямаме любов и доброта?

Защо в нас затворено е всичко като в замък?

Кога, кога ще махнем тази слепота?

И таз година ли ще търсим все едно и също?

Добротата зъзнеща в каменни сърца.

Оттук, оттам говорим че не е присъщо,

летим, летим с орязани крилца.

Попитах се и днес когато станах,

дали и утре ще е пак така?

А знам светът, животът толкова е малък,

единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека.

В.Й. 01.01.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...