Попитах се и днес когато станах,
Дали в душите нямаме любов и доброта?
Защо в нас затворено е всичко като в замък?
Кога, кога ще махнем тази слепота?
И таз година ли ще търсим все едно и също?
Добротата зъзнеща в каменни сърца.
Оттук, оттам говорим че не е присъщо,
летим, летим с орязани крилца.
Попитах се и днес когато станах,
дали и утре ще е пак така?
А знам светът, животът толкова е малък,
единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека. ...