Jan 2, 2016, 9:45 AM

Попитах се

  Poetry » Other
426 0 0

Попитах се и днес когато станах,

Дали в душите нямаме любов и доброта?

Защо в нас затворено е всичко като в замък?

Кога, кога ще махнем тази слепота?

И таз година ли ще търсим все едно и също?

Добротата зъзнеща в каменни сърца.

Оттук, оттам говорим че не е присъщо,

летим, летим с орязани крилца.

Попитах се и днес когато станах,

дали и утре ще е пак така?

А знам светът, животът толкова е малък,

единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека.

В.Й. 01.01.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...