2 янв. 2016 г., 09:45

Попитах се

430 0 0

Попитах се и днес когато станах,

Дали в душите нямаме любов и доброта?

Защо в нас затворено е всичко като в замък?

Кога, кога ще махнем тази слепота?

И таз година ли ще търсим все едно и също?

Добротата зъзнеща в каменни сърца.

Оттук, оттам говорим че не е присъщо,

летим, летим с орязани крилца.

Попитах се и днес когато станах,

дали и утре ще е пак така?

А знам светът, животът толкова е малък,

единствено в сърцето и душата мога Аз да се врека.

В.Й. 01.01.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...