Потъгувай колкото е нужно,
дори на воля поплачи,
загуба на близък – нас събужда,
думите излишни са – да помълчим!
В такъв момент, всеки се замисля
и си задава хиляди въпроси,
от тук нататък повече обмисля,
отговорността която носи.
И копнежът по живота се засилва,
и раздаваме се, без да се щадим,
и обичния човек милваме,
и по-стойностно, себе си градим! ...