Потъгувай колкото е нужно, 

дори на воля поплачи, 

загуба на близък – нас събужда,

думите излишни са – да помълчим! 

В такъв момент, всеки се замисля 

и си задава хиляди въпроси,

от тук нататък повече обмисля, 

отговорността която носи. 

И копнежът по живота се засилва, 

и раздаваме се, без да се щадим, 

и обичния човек милваме, 

и по-стойностно, себе си градим! 

Така че, поплачи си, мила, 

ще продължиш живота – с нова сила!