Feb 25, 2017, 1:36 PM

Поплачи си мила

  Poetry » Other
451 2 0

Потъгувай колкото е нужно, 

дори на воля поплачи, 

загуба на близък – нас събужда,

думите излишни са – да помълчим! 

 

В такъв момент, всеки се замисля 

и си задава хиляди въпроси,

от тук нататък повече обмисля, 

отговорността която носи. 

 

И копнежът по живота се засилва, 

и раздаваме се, без да се щадим, 

и обичния човек милваме, 

и по-стойностно, себе си градим! 

 

Така че, поплачи си, мила, 

ще продължиш живота – с нова сила! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...