Feb 25, 2017, 1:36 PM

Поплачи си мила

  Poetry » Other
456 2 0

Потъгувай колкото е нужно, 

дори на воля поплачи, 

загуба на близък – нас събужда,

думите излишни са – да помълчим! 

 

В такъв момент, всеки се замисля 

и си задава хиляди въпроси,

от тук нататък повече обмисля, 

отговорността която носи. 

 

И копнежът по живота се засилва, 

и раздаваме се, без да се щадим, 

и обичния човек милваме, 

и по-стойностно, себе си градим! 

 

Така че, поплачи си, мила, 

ще продължиш живота – с нова сила! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...