Попътно
Попътно
На Галина Вълчева
Аз вече имам своя дом:
женица кротка, грижи прости.
А ти защо нахлу със взлом
и вейна моя мир залостен?!
Сега из твоите очи
вися, току като обесен,
и тегля снопче от лъчи...
А ето че напридам песен.
И все по-беззащитен съм,
и дваж съм по-раним след среща:
нали дървото всеки гръм
отпървом с корен предусеща...
Защото знам, че изведнъж,
тъй както и дойде, привечер,
ще плиснеш ти коси от ръж
от мене... много надалече...
И нито зов ще те смири,
ни стон, ни всички клетви скъпи,
щом из любовните гори
за остра сеч часът настъпи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
Чета те с удоволствие. Улавяш естественотта на словото предчувствията на душата. Човекът сякаш се наслаждава на страховете си също толкова, колкото и на радостта, че е срещнал красотата и любовта.