5 nov 2010, 19:26

Попътно

  Poesía
1.6K 0 44

            Попътно

 

                На Галина Вълчева

 

Аз вече имам своя дом:

женица кротка, грижи прости.

А ти защо нахлу със взлом

и вейна моя мир залостен?!

 

Сега из твоите очи

вися, току като обесен,

и тегля снопче от лъчи...

А ето че напридам песен.

 

И все по-беззащитен съм,

и дваж съм по-раним след среща:

нали дървото всеки гръм

отпървом с корен предусеща...

 

Защото знам, че изведнъж,

тъй както и дойде, привечер,

ще плиснеш ти коси от ръж

от мене... много надалече...

 

И нито зов ще те смири,

ни стон, ни всички клетви скъпи,

щом из любовните гори

за остра сеч часът настъпи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Ивайло!
    Стихотворението ти е чудесно и много,много ми хареса,но все пак имам някои забележки към него.
    Първо ме подразни думата вейна. Звучи ми изкуствено.Не би ли било по-добре да я замениш с думата срути? Тя също е двусрична с ударение на 1 сричка, освен това много добре се съчетава с взлом от предишния стих.
    Второ:Сега из твоите очи вися... Мисля ОТ твоите очи е много по-правилно.
    И накрая: последният,пети куплет е излишен според мен.Ако завършиш с надалече става по-силно,по-ударно,по-драматично.
    Какво мислиш?
    Поздрави от Боян Денизов
  • Остра сеч Чета те с удоволствие. Улавяш естественотта на словото предчувствията на душата. Човекът сякаш се наслаждава на страховете си също толкова, колкото и на радостта, че е срещнал красотата и любовта.
  • Здравей,посвещенецо!Кога ще дойде моят ред...Попътен вятър,Иво!
  • Какво ли още да кажа след всичко тук изписано? Ще си замълча и ще почета още малко
  • Край пътя с Вас, в сърцето:

    джуди (Гинка Любенова Косева)
    Уенди (Бианка Габровска)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Thistle (Теди Савчева)
    natalia (Наталия Иванова)
    Enena (Елена Нинова)
    Melany71 (Светла Дичева

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...