Nov 5, 2010, 7:26 PM

Попътно

  Poetry
1.6K 0 44

            Попътно

 

                На Галина Вълчева

 

Аз вече имам своя дом:

женица кротка, грижи прости.

А ти защо нахлу със взлом

и вейна моя мир залостен?!

 

Сега из твоите очи

вися, току като обесен,

и тегля снопче от лъчи...

А ето че напридам песен.

 

И все по-беззащитен съм,

и дваж съм по-раним след среща:

нали дървото всеки гръм

отпървом с корен предусеща...

 

Защото знам, че изведнъж,

тъй както и дойде, привечер,

ще плиснеш ти коси от ръж

от мене... много надалече...

 

И нито зов ще те смири,

ни стон, ни всички клетви скъпи,

щом из любовните гори

за остра сеч часът настъпи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Ивайло!
    Стихотворението ти е чудесно и много,много ми хареса,но все пак имам някои забележки към него.
    Първо ме подразни думата вейна. Звучи ми изкуствено.Не би ли било по-добре да я замениш с думата срути? Тя също е двусрична с ударение на 1 сричка, освен това много добре се съчетава с взлом от предишния стих.
    Второ:Сега из твоите очи вися... Мисля ОТ твоите очи е много по-правилно.
    И накрая: последният,пети куплет е излишен според мен.Ако завършиш с надалече става по-силно,по-ударно,по-драматично.
    Какво мислиш?
    Поздрави от Боян Денизов
  • Остра сеч Чета те с удоволствие. Улавяш естественотта на словото предчувствията на душата. Човекът сякаш се наслаждава на страховете си също толкова, колкото и на радостта, че е срещнал красотата и любовта.
  • Здравей,посвещенецо!Кога ще дойде моят ред...Попътен вятър,Иво!
  • Какво ли още да кажа след всичко тук изписано? Ще си замълча и ще почета още малко
  • Край пътя с Вас, в сърцето:

    джуди (Гинка Любенова Косева)
    Уенди (Бианка Габровска)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Thistle (Теди Савчева)
    natalia (Наталия Иванова)
    Enena (Елена Нинова)
    Melany71 (Светла Дичева

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...