5.11.2010 г., 19:26

Попътно

1.6K 0 44

            Попътно

 

                На Галина Вълчева

 

Аз вече имам своя дом:

женица кротка, грижи прости.

А ти защо нахлу със взлом

и вейна моя мир залостен?!

 

Сега из твоите очи

вися, току като обесен,

и тегля снопче от лъчи...

А ето че напридам песен.

 

И все по-беззащитен съм,

и дваж съм по-раним след среща:

нали дървото всеки гръм

отпървом с корен предусеща...

 

Защото знам, че изведнъж,

тъй както и дойде, привечер,

ще плиснеш ти коси от ръж

от мене... много надалече...

 

И нито зов ще те смири,

ни стон, ни всички клетви скъпи,

щом из любовните гори

за остра сеч часът настъпи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Ивайло!
    Стихотворението ти е чудесно и много,много ми хареса,но все пак имам някои забележки към него.
    Първо ме подразни думата вейна. Звучи ми изкуствено.Не би ли било по-добре да я замениш с думата срути? Тя също е двусрична с ударение на 1 сричка, освен това много добре се съчетава с взлом от предишния стих.
    Второ:Сега из твоите очи вися... Мисля ОТ твоите очи е много по-правилно.
    И накрая: последният,пети куплет е излишен според мен.Ако завършиш с надалече става по-силно,по-ударно,по-драматично.
    Какво мислиш?
    Поздрави от Боян Денизов
  • Остра сеч Чета те с удоволствие. Улавяш естественотта на словото предчувствията на душата. Човекът сякаш се наслаждава на страховете си също толкова, колкото и на радостта, че е срещнал красотата и любовта.
  • Здравей,посвещенецо!Кога ще дойде моят ред...Попътен вятър,Иво!
  • Какво ли още да кажа след всичко тук изписано? Ще си замълча и ще почета още малко
  • Край пътя с Вас, в сърцето:

    джуди (Гинка Любенова Косева)
    Уенди (Бианка Габровска)
    Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
    Thistle (Теди Савчева)
    natalia (Наталия Иванова)
    Enena (Елена Нинова)
    Melany71 (Светла Дичева

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...