Попътно
Попътно
На Галина Вълчева
Аз вече имам своя дом:
женица кротка, грижи прости.
А ти защо нахлу със взлом
и вейна моя мир залостен?!
Сега из твоите очи
вися, току като обесен,
и тегля снопче от лъчи...
А ето че напридам песен.
И все по-беззащитен съм,
и дваж съм по-раним след среща:
нали дървото всеки гръм
отпървом с корен предусеща...
Защото знам, че изведнъж,
тъй както и дойде, привечер,
ще плиснеш ти коси от ръж
от мене... много надалече...
И нито зов ще те смири,
ни стон, ни всички клетви скъпи,
щом из любовните гори
за остра сеч часът настъпи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Чета те с удоволствие. Улавяш естественотта на словото предчувствията на душата. Човекът сякаш се наслаждава на страховете си също толкова, колкото и на радостта, че е срещнал красотата и любовта.