5 нояб. 2010 г., 19:26
Попътно
На Галина Вълчева
Аз вече имам своя дом:
женица кротка, грижи прости.
А ти защо нахлу със взлом
и вейна моя мир залостен?!
Сега из твоите очи
вися, току като обесен,
и тегля снопче от лъчи...
А ето че напридам песен.
И все по-беззащитен съм,
и дваж съм по-раним след среща: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация