Ranrozar (Стойчо Станев)
548 18159
13 feb 2024, 7:31

Пораснали спомени 

  Poesía » Filosófica, Civil
185 3 8

Децата опрощават всичко. 

Или почти. 

Когато бях дете, 

не съзнавах,че 

виновните живеят 

от кръвта на невинността. 

Децата опрощават миналото. 

Те вярват, 

че големите са справедливи;

но не знаят,че греховността 

е непризнателно отроче 

на невинността!

Кой ще разтълкува

слитъка от сиво,

което бяло с черно смесва?

Децата опрощават всичко, 

но споменът е въглен черен 

и безмълвен, 

който миналото помни.

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
  • Много ми хареса, Стойчо!
    "Когато бях дете,
    не съзнавах,че
    виновните живеят
    от кръвта на невинността". 💙🍀🍀🍀
  • Благодаря за коментара и оценката, Дани!🙏
  • Стойчо, изключително силен и реалистичен стих! Виждала съм не веднъж тъжни детски очи... Децата могата само да обичат, те все още не осъзнават грешките, отношението и поведението на възрастните... Но всичко това подсъзнателно остава в тях и дълбае с разрушителна сила, за съжаление... Поздралвения за стиха!
  • Звучи вълшебно,но е истина,че децата несъзнателно и невинно носят кармата на предците си.Но източните религии разглеждат този "феномен",твърде пренебрегван от православието.
    Благодаря за коментара Валя!
  • Децата нямат памет за миналото, но идват при нас точно защото са избрали ние да сме техните родители.
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • "виновните живеят
    от кръвта на невинността."

    Страхотна сентенция. Поднасяш ни много силен стих, Стойчо. Поздравление!
Propuestas
: ??:??