Feb 13, 2024, 7:31 AM

Пораснали спомени

563 3 8

Децата опрощават всичко. 

Или почти. 

Когато бях дете, 

не съзнавах,че 

виновните живеят 

от кръвта на невинността. 

Децата опрощават миналото. 

Те вярват, 

че големите са справедливи;

но не знаят,че греховността 

е непризнателно отроче 

на невинността!

Кой ще разтълкува

слитъка от сиво,

което бяло с черно смесва?

Децата опрощават всичко, 

но споменът е въглен черен 

и безмълвен, 

който миналото помни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
  • Много ми хареса, Стойчо!
    "Когато бях дете,
    не съзнавах,че
    виновните живеят
    от кръвта на невинността". 💙🍀🍀🍀
  • Благодаря за коментара и оценката, Дани!🙏
  • Стойчо, изключително силен и реалистичен стих! Виждала съм не веднъж тъжни детски очи... Децата могата само да обичат, те все още не осъзнават грешките, отношението и поведението на възрастните... Но всичко това подсъзнателно остава в тях и дълбае с разрушителна сила, за съжаление... Поздралвения за стиха!
  • Звучи вълшебно,но е истина,че децата несъзнателно и невинно носят кармата на предците си.Но източните религии разглеждат този "феномен",твърде пренебрегван от православието.
    Благодаря за коментара Валя!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...