Децата опрощават всичко.
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят
от кръвта на невинността.
Децата опрощават миналото.
Те вярват,
че големите са справедливи;
но не знаят,че греховността
е непризнателно отроче
на невинността!
Кой ще разтълкува
слитъка от сиво,
което бяло с черно смесва?
Децата опрощават всичко,
но споменът е въглен черен
и безмълвен,
който миналото помни.
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
