13.02.2024 г., 7:31

Пораснали спомени

560 3 8

Децата опрощават всичко. 

Или почти. 

Когато бях дете, 

не съзнавах,че 

виновните живеят 

от кръвта на невинността. 

Децата опрощават миналото. 

Те вярват, 

че големите са справедливи;

но не знаят,че греховността 

е непризнателно отроче 

на невинността!

Кой ще разтълкува

слитъка от сиво,

което бяло с черно смесва?

Децата опрощават всичко, 

но споменът е въглен черен 

и безмълвен, 

който миналото помни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и оценката,Ники!
  • Много ми хареса, Стойчо!
    "Когато бях дете,
    не съзнавах,че
    виновните живеят
    от кръвта на невинността". 💙🍀🍀🍀
  • Благодаря за коментара и оценката, Дани!🙏
  • Стойчо, изключително силен и реалистичен стих! Виждала съм не веднъж тъжни детски очи... Децата могата само да обичат, те все още не осъзнават грешките, отношението и поведението на възрастните... Но всичко това подсъзнателно остава в тях и дълбае с разрушителна сила, за съжаление... Поздралвения за стиха!
  • Звучи вълшебно,но е истина,че децата несъзнателно и невинно носят кармата на предците си.Но източните религии разглеждат този "феномен",твърде пренебрегван от православието.
    Благодаря за коментара Валя!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...