6 ene 2017, 0:54

Пораснало дете 

  Poesía » Filosófica
777 0 4

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.

В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!

Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!

© I. Gabrovska Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??