6 ene 2017, 0:54

Пораснало дете

Poesía » Filosófica

1.2K 0 4

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.

В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!

Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

IrinaGabrovska (I. Gabrovska)

В душата оставам си дете!

2017-01-06T21:28:45+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

При майката е споменът, любовта и топлината! Поздрави!

2017-01-06T14:51:32+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много е хубаво да запазим детското в себе си. Хареса ми! Поздрави!

2017-01-06T10:58:19+02:00
полет (Силвана)

2017-01-06T03:14:16+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0