6 ene 2017, 0:54

Пораснало дете

Poesía » Filosófica

1.2K 0 4

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.

В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!

Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

IrinaGabrovska (I. Gabrovska)

В душата оставам си дете!

2017-01-06T21:28:45+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

При майката е споменът, любовта и топлината! Поздрави!

2017-01-06T14:51:32+02:00
Веси_Еси (Еси)

Много е хубаво да запазим детското в себе си. Хареса ми! Поздрави!

2017-01-06T10:58:19+02:00
полет (Силвана)

2017-01-06T03:14:16+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0