Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!
Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!