Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!
Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!
© I. Gabrovska All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
