Jan 6, 2017, 12:54 AM

Пораснало дете 

  Poetry » Phylosophy
779 0 4

Сгушена в скута ти оставам,
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.

В уморените ти длани пак притихвам,
жадна за най-истинската топлина...
Връщам се във вълшебното ми детство,
където с часове мога да стоя!

Понякога с очите давам,
повече отколкото с ръце,
без да искам, без да получавам
в душата оставам си дете!

© I. Gabrovska All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??