28 ago 2019, 10:48

Пореден наряд

  Poesía » Civil
629 1 0

Не знаеш колко спусъкът тежи!
Не знаеш как говори тишината
и мракът как със хиляди очи
те дебне и те следва по браздата!

Вятърът във клоните шепти
и танцува нежно със листата!
В тъмнината вълчи вой ехти.
Ехото се носи над гората.

Задъхваш се. Сърцето ти тупти.
Но крачиш все напред и все нагоре
и на върха сред хиляди звезди
за миг ще спреш след тежката умора.

Въздишка, две, и тръгваш пак назад.
Не ти личи умората в очите!
Завършил е поредният наряд!
Един след друг така се нижат дните!

Един след друг минават часове.
Един след друг и дните отминават.
Но помни граничарското сърце!
До края спомените там остават!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...