28.08.2019 г., 10:48

Пореден наряд

632 1 0

Не знаеш колко спусъкът тежи!
Не знаеш как говори тишината
и мракът как със хиляди очи
те дебне и те следва по браздата!

Вятърът във клоните шепти
и танцува нежно със листата!
В тъмнината вълчи вой ехти.
Ехото се носи над гората.

Задъхваш се. Сърцето ти тупти.
Но крачиш все напред и все нагоре
и на върха сред хиляди звезди
за миг ще спреш след тежката умора.

Въздишка, две, и тръгваш пак назад.
Не ти личи умората в очите!
Завършил е поредният наряд!
Един след друг така се нижат дните!

Един след друг минават часове.
Един след друг и дните отминават.
Но помни граничарското сърце!
До края спомените там остават!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...