Пореден наряд

Не знаеш колко спусъкът тежи!
Не знаеш как говори тишината
и мракът как със хиляди очи
те дебне и те следва по браздата!

Вятърът във клоните шепти
и танцува нежно със листата!
В тъмнината вълчи вой ехти.
Ехото се носи над гората.

Задъхваш се. Сърцето ти тупти.
Но крачиш все напред и все нагоре
и на върха сред хиляди звезди
за миг ще спреш след тежката умора.

Въздишка, две, и тръгваш пак назад.
Не ти личи умората в очите!
Завършил е поредният наряд!
Един след друг така се нижат дните!

Един след друг минават часове.
Един след друг и дните отминават.
Но помни граничарското сърце!
До края спомените там остават!