Aug 28, 2019, 10:48 AM

Пореден наряд

  Poetry » Civic
628 1 0

Не знаеш колко спусъкът тежи!
Не знаеш как говори тишината
и мракът как със хиляди очи
те дебне и те следва по браздата!

Вятърът във клоните шепти
и танцува нежно със листата!
В тъмнината вълчи вой ехти.
Ехото се носи над гората.

Задъхваш се. Сърцето ти тупти.
Но крачиш все напред и все нагоре
и на върха сред хиляди звезди
за миг ще спреш след тежката умора.

Въздишка, две, и тръгваш пак назад.
Не ти личи умората в очите!
Завършил е поредният наряд!
Един след друг така се нижат дните!

Един след друг минават часове.
Един след друг и дните отминават.
Но помни граничарското сърце!
До края спомените там остават!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...