12 feb 2008, 18:28

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

  Poesía » Otra
1.1K 0 17
 

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

 

 

Понякога предизвиквам тишината...

Акорди по пълнолуние

смесено се отронват 

от струните на сърцето ми...

Когато порасна(х), все по-често се питам:

ако можех да започна живота си отново,

дали пак щях да пребродя

по моите изплетени пътеки?...

Или?...

Тогава се обръщам към приятелите

с благодарност, че ги има.

 

 

 

***

 

Използвани заглавия:

 

Понякога

Предизвиквам тишината

Акорди по пълнолуние

Смесено

Когато порасна

Изплетени пътеки

Или

Към приятелите

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...