12.02.2008 г., 18:28

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

1.1K 0 17
 

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

 

 

Понякога предизвиквам тишината...

Акорди по пълнолуние

смесено се отронват 

от струните на сърцето ми...

Когато порасна(х), все по-често се питам:

ако можех да започна живота си отново,

дали пак щях да пребродя

по моите изплетени пътеки?...

Или?...

Тогава се обръщам към приятелите

с благодарност, че ги има.

 

 

 

***

 

Използвани заглавия:

 

Понякога

Предизвиквам тишината

Акорди по пълнолуние

Смесено

Когато порасна

Изплетени пътеки

Или

Към приятелите

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...