Feb 12, 2008, 6:28 PM

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

  Poetry » Other
1.1K 0 17
 

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

 

 

Понякога предизвиквам тишината...

Акорди по пълнолуние

смесено се отронват 

от струните на сърцето ми...

Когато порасна(х), все по-често се питам:

ако можех да започна живота си отново,

дали пак щях да пребродя

по моите изплетени пътеки?...

Или?...

Тогава се обръщам към приятелите

с благодарност, че ги има.

 

 

 

***

 

Използвани заглавия:

 

Понякога

Предизвиквам тишината

Акорди по пълнолуние

Смесено

Когато порасна

Изплетени пътеки

Или

Към приятелите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...