Feb 12, 2008, 6:28 PM

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

  Poetry » Other
1.1K 0 17
 

Поредна игра с моите заглавия и не само игра...

 

 

Понякога предизвиквам тишината...

Акорди по пълнолуние

смесено се отронват 

от струните на сърцето ми...

Когато порасна(х), все по-често се питам:

ако можех да започна живота си отново,

дали пак щях да пребродя

по моите изплетени пътеки?...

Или?...

Тогава се обръщам към приятелите

с благодарност, че ги има.

 

 

 

***

 

Използвани заглавия:

 

Понякога

Предизвиквам тишината

Акорди по пълнолуние

Смесено

Когато порасна

Изплетени пътеки

Или

Към приятелите

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...