14 ene 2008, 20:32

Поредната година

  Poesía
808 0 11
До пламъка на старата камина
звънят кристални чаши с тънък глас!
Отмина и поредната година,
а любовта не отлетя от нас.

Косите посребрели нежно галим.
В очите - искреност и топлота...
Поредната свещичка ще запалим
и жадно ще отпием радостта.

Не ни сломиха бурите в живота,
не ни прекърши даже завистта!
Отпиваме от чашите с охота,
понесени от пулса на страстта.

Камината догаря, ала знаем,
че топлината е стаена в нас!
Живота изживяхме не на заем,
а в полета на истинската страст!































¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...