14 ene 2008, 20:32

Поредната година

  Poesía
811 0 11
До пламъка на старата камина
звънят кристални чаши с тънък глас!
Отмина и поредната година,
а любовта не отлетя от нас.

Косите посребрели нежно галим.
В очите - искреност и топлота...
Поредната свещичка ще запалим
и жадно ще отпием радостта.

Не ни сломиха бурите в живота,
не ни прекърши даже завистта!
Отпиваме от чашите с охота,
понесени от пулса на страстта.

Камината догаря, ала знаем,
че топлината е стаена в нас!
Живота изживяхме не на заем,
а в полета на истинската страст!































¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...